Иван Брегов Отпевание по пути в Северо-запад Опело

Красимир Георгиев
„ОПЕЛО ПО ПЪТЯ ЗА СЕВЕРОЗАПАДА” („ОТПЕВАНИЕ ПО ПУТИ В СЕВЕРО-ЗАПАД”)
Иван Брегов (р. 1986 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Денис Олегов


Иван Брегов
ОПЕЛО ПО ПЪТЯ ЗА СЕВЕРОЗАПАДА
                (Труп, два коня и трима музиканти)

Сноват коли като вдовици и черният им дим на изток ги издига.
Остава да дойде тълпата – мъртвеца оттук да изпрати,
оттук да потеглят и плач, и мълва – като брат и сестра пребледнели.
Но е пусто надлъж и нашир, изоставена, твърда земята е.
Съставен от пътници град – не останаха тук изпращачи.
Няма даже маршрут, автобус, а и влакът дори подминава,
никой тук не поема на път – непосилен и скъп се оказа светът,
тука хората нищо не струват и само са в дълг.
Няма близки, познати – да понесат към дома си тревогата, –
ридания няма, ни почести, свещи, венци и молитви.
Конете покойника водят –
окъсан оркестър и селски цветя възвестяват града.
Няма майки да сложат храна за из път на покойника,
да приготвят прощални отвари,
ни сестри и деца да изхлипат –
раздялата днес не търпи ритуали.
Познати служебни слова над покойника проехтяват:
гражданин с три имена със света се прощава,
в отменена родина роден –
дълго бил е какъвто дългът повелява.
Милостива земята сина си познава.
Конете със него днес сбогом си дават.
След сбогом конете къде да се дянат,
щом път предстои към пазари и кланици,
и кой накъдето в живота е тръгнал.


Иван Брегов
ОТПЕВАНИЕ ПО ПУТИ В СЕВЕРО-ЗАПАД (перевод с болгарского языка на русский язык: Денис Олегов)
                (Труп, два коня и трое музыкантов)

Снуют машины как вдовы и черный дым на восток их воздвигает.
Осталось толпе прийти – мертвеца оттуда проводить,
оттуда отправиться в путь и плач, и мольва – как брат и сестра побледневшие.
Но пусто вдоль и поперек, брошенная, твердая земля.
Составленный из пассажиров город – не осталось здесь провожающих.
Нет даже маршрута, автобуса, а и поезд мимо проходит,
никто здесь не отправляется в дорогу – мир оказался непосильный и дорогой
здесь люди ничего не стоят и они лишь в долгу.
Нет близких, знакомых – понести к дому тревогу, –
рыданий нет, ни почестей, свечей, венков и молитв.
Кони покойника ведут –
истрепанный оркестр и сельские цветы возвещают город.
Нет матерей положить пищу в дорогу покойнику,
приготовить зелье на прощание,
ни сестер и детей, чтобы хлюпать –
не терпит ритуалов уже расставание.
Знакомые служебные слова над покойником громыхают:
гражданин с тремя именами с миром прощается,
в родине отмененной рожденный –
долго он был как долг приказал.
Милостивая земля сына узнала.
Кони хотят с ним сегодня расстаться,
куда коням после разлуки деваться,
если путь предстоит к рынкам и бойням
и кто куда в жизни отправился.